ОРАЛО

Речник на българския език

1. орало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

орало е производна форма на ора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. орало — мин. деят. св. прич. ср. р.

орало е производна форма на ора (мин. деят. св. прич. ср. р.).