ОМРАЗНИК

Речник на българския език

омра̀зник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • омразнек
  • умразнек
  • умразник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ом-раз-ник
непълен член ом-раз-ни-ка
пълен член ом-раз-ни-кът
мн.ч. ом-раз-ни-ци
членувано ом-раз-ни-ци-те
бройна форма ом-раз-ни-ци
звателна форма ом-раз-ни-ко