1. омитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
омитало е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. омитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
омитало е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. омитало — мин. деят. св. прич. ср. р.
омитало е производна форма на омитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. омитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
омитало е производна форма на омитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).