ОМИТАЛО

Речник на българския език

1. омитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омитало е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омитало е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омитало е производна форма на омитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омитало е производна форма на омитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).