ОМИЛОСТИВЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	оми-лос-ти-вя	оми-лос-ти-вим
2 лице	оми-лос-ти-виш	оми-лос-ти-ви-те
3 лице	оми-лос-ти-ви	оми-лос-ти-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	оми-лос-ти-вих	оми-лос-ти-вих-ме
2 лице	оми-лос-ти-ви	оми-лос-ти-вих-те
3 лице	оми-лос-ти-ви	оми-лос-ти-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	оми-лос-ти-вях	оми-лос-ти-вях-ме
2 лице	оми-лос-ти-ве-ше	оми-лос-ти-вях-те
3 лице	оми-лос-ти-ве-ше	оми-лос-ти-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омилостивил съм	омилостивила съм	омилостивило съм	омилостивили сме
2 лице	омилостивил си	омилостивила си	омилостивило си	омилостивили сте
3 лице	омилостивил е	омилостивила е	омилостивило е	омилостивили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях омилостивил	бях омилостивила	бях омилостивило	бяхме омилостивили
2 лице	беше омилостивил	беше омилостивила	беше омилостивило	бяхте омилостивили
3 лице	беше омилостивил	беше омилостивила	беше омилостивило	бяха омилостивили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще омилостивя	ще омилостивим
2 лице	ще омилостивиш	ще омилостивите
3 лице	ще омилостиви	ще омилостивят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм омилостивил	ще съм омилостивила	ще съм омилостивило	ще сме омилостивили
2 лице	ще си омилостивил	ще си омилостивила	ще си омилостивило	ще сте омилостивили
3 лице	ще е омилостивил	ще е омилостивила	ще е омилостивило	ще са омилостивили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да омилостивя	щяхме да омилостивим
2 лице	щеше да омилостивиш	щяхте да омилостивите
3 лице	щеше да омилостиви	щяха да омилостивят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм омилостивил	щях да съм омилостивила	щях да съм омилостивило	щяхме да сме омилостивили
2 лице	щеше да си омилостивил	щеше да си омилостивила	щеше да си омилостивило	щяхте да сте омилостивили
3 лице	щеше да е омилостивил	щеше да е омилостивила	щеше да е омилостивило	щяха да са омилостивили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омилостивял съм	омилостивяла съм	омилостивяло съм	омилостивели сме
2 лице	омилостивял си	омилостивяла си	омилостивяло си	омилостивели сте
3 лице	оми-лос-ти-вял омилостивял е	оми-лос-ти-вя-ла омилостивяла е	оми-лос-ти-вя-ло омилостивяло е	оми-лос-ти-ве-ли омилостивели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омилостивил съм	омилостивила съм	омилостивило съм	омилостивили сме
2 лице	омилостивил си	омилостивила си	омилостивило си	омилостивили сте
3 лице	оми-лос-ти-вил омилостивил е	оми-лос-ти-ви-ла омилостивила е	оми-лос-ти-ви-ло омилостивило е	оми-лос-ти-ви-ли омилостивили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм омилостивил	била съм омилостивила	било съм омилостивило	били сме омилостивили
2 лице	бил си омилостивил	била си омилостивила	било си омилостивило	били сте омилостивили
3 лице	бил омилостивил бил е омилостивил	била омилостивила била е омилостивила	било омилостивило било е омилостивило	били омилостивили били са омилостивили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да омилостивя	щяла съм да омилостивя	щяло съм да омилостивя	щели сме да омилостивим
2 лице	щял си да омилостивиш	щяла си да омилостивиш	щяло си да омилостивиш	щели сте да омилостивите
3 лице	щял да омилостиви щял е да омилостиви	щяла да омилостиви щяла е да омилостиви	щяло да омилостиви щяло е да омилостиви	щели да омилостивят щели са да омилостивят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм омилостивил	щяла съм да съм омилостивила	щяло съм да съм омилостивило	щели сме да сме омилостивили
2 лице	щял си да си омилостивил	щяла си да си омилостивила	щяло си да си омилостивило	щели сте да сте омилостивили
3 лице	щял да е омилостивил щял е да е омилостивил	щяла да е омилостивила щяла е да е омилостивила	щяло да е омилостивило щяло е да е омилостивило	щели да са омилостивили щели са да са омилостивили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих омилостивил	бих омилостивила	бих омилостивило	бихме омилостивили
2 лице	би омилостивил	би омилостивила	би омилостивило	бихте омилостивили
3 лице	би омилостивил	би омилостивила	би омилостивило	биха омилостивили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
оми-лос-ти-ви	оми-лос-ти-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		оми-лос-ти-вен
		непълен член	оми-лос-ти-ве-ния
		пълен член	оми-лос-ти-ве-ни-ят
	женски род		оми-лос-ти-ве-на
		членувано	оми-лос-ти-ве-на-та
	среден род		оми-лос-ти-ве-но
		членувано	оми-лос-ти-ве-но-то
множествено число			оми-лос-ти-ве-ни
		членувано	оми-лос-ти-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		оми-лос-ти-вил
		непълен член	оми-лос-ти-ви-лия
		пълен член	оми-лос-ти-ви-ли-ят
	женски род		оми-лос-ти-ви-ла
		членувано	оми-лос-ти-ви-ла-та
	среден род		оми-лос-ти-ви-ло
		членувано	оми-лос-ти-ви-ло-то
множествено число			оми-лос-ти-ви-ли
		членувано	оми-лос-ти-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	оми-лос-ти-вял
	женски род	оми-лос-ти-вя-ла
	среден род	оми-лос-ти-вя-ло
множествено число		оми-лос-ти-ве-ли