ОМЕРЗЕНИЕ

Речник на българския език

омерзѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса.

Грешни изписвания (3)

  • омирзение
  • умерзение
  • умирзение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омер-зе-ние
членувано омер-зе-ни-е-то
мн.ч. омер-зе-ния
членувано омер-зе-ни-я-та