ОМЕКВАМ

Речник на българския език

омѐквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

омѐкваш несв. и омѐкна, св.
1. Ставам по-мек. Хлябът омекна. Времето омекна.
2. Ставам отстъпчив. След разговора омекна.

Грешни изписвания (3)

  • омеквъм
  • умеквам
  • умеквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице омек-вам омек-ва-ме
2 лице омек-ваш омек-ва-те
3 лице омек-ва омек-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице омек-вах омек-вах-ме
2 лице омек-ва омек-вах-те
3 лице омек-ва омек-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице омек-вах омек-вах-ме
2 лице омек-ва-ше омек-вах-те
3 лице омек-ва-ше омек-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омеквал съм омеквала съм омеквало съм омеквали сме
2 лице омеквал си омеквала си омеквало си омеквали сте
3 лице омеквал е омеквала е омеквало е омеквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омеквал бях омеквала бях омеквало бяхме омеквали
2 лице беше омеквал беше омеквала беше омеквало бяхте омеквали
3 лице беше омеквал беше омеквала беше омеквало бяха омеквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омеквам ще омекваме
2 лице ще омекваш ще омеквате
3 лице ще омеква ще омекват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омеквал ще съм омеквала ще съм омеквало ще сме омеквали
2 лице ще си омеквал ще си омеквала ще си омеквало ще сте омеквали
3 лице ще е омеквал ще е омеквала ще е омеквало ще са омеквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омеквам щяхме да омекваме
2 лице щеше да омекваш щяхте да омеквате
3 лице щеше да омеква щяха да омекват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омеквал щях да съм омеквала щях да съм омеквало щяхме да сме омеквали
2 лице щеше да си омеквал щеше да си омеквала щеше да си омеквало щяхте да сте омеквали
3 лице щеше да е омеквал щеше да е омеквала щеше да е омеквало щяха да са омеквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омеквал съм омеквала съм омеквало съм омеквали сме
2 лице омеквал си омеквала си омеквало си омеквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омеквал съм омеквала съм омеквало съм омеквали сме
2 лице омеквал си омеквала си омеквало си омеквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омеквал била съм омеквала било съм омеквало били сме омеквали
2 лице бил си омеквал била си омеквала било си омеквало били сте омеквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омеквам щяла съм да омеквам щяло съм да омеквам щели сме да омекваме
2 лице щял си да омекваш щяла си да омекваш щяло си да омекваш щели сте да омеквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омеквал щяла съм да съм омеквала щяло съм да съм омеквало щели сме да сме омеквали
2 лице щял си да си омеквал щяла си да си омеквала щяло си да си омеквало щели сте да сте омеквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омеквал бих омеквала бих омеквало бихме омеквали
2 лице би омеквал би омеквала би омеквало бихте омеквали
3 лице би омеквал би омеквала би омеквало биха омеквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
омек-вай омек-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омек-вал
непълен член омек-ва-лия
пълен член омек-ва-ли-ят
женски род омек-ва-ла
членувано омек-ва-ла-та
среден род омек-ва-ло
членувано омек-ва-ло-то
множествено число омек-ва-ли
членувано омек-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омек-вал
женски род омек-ва-ла
среден род омек-ва-ло
множествено число омек-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род омек-ващ
непълен член омек-ва-щия
пълен член омек-ва-щи-ят
женски род омек-ва-ща
членувано омек-ва-ща-та
среден род омек-ва-що
членувано омек-ва-що-то
множествено число омек-ва-щи
членувано омек-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

омек-вай-ки