ома̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. ома̀йници, м. Човек, който омайва.
Грешни изписвания (3)
- омайнек
- умайнек
- умайник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | омай-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | омай-ни-ка | |
| пълен член | омай-ни-кът | |
| мн.ч. | омай-ни-ци | |
| членувано | омай-ни-ци-те | |
| бройна форма | омай-ни-ци | |
| звателна форма | омай-ни-ко | |