ОКЪСНЯВАНЕ

Речник на българския език

окъсняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • окъснъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окъс-ня-ва-не
членувано окъс-ня-ва-не-то
мн.ч. окъс-ня-ва-ния
членувано окъс-ня-ва-ни-я-та