ОКТОЕДЪР

Речник на българския език

октоѐдър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. октоѐдри, (два) октоѐдъра, м. Спец. Геометрическа фигура с осем стени; осмостен.

Грешни изписвания (7)

  • октоедар
  • октуедар
  • октуедър
  • уктоедар
  • уктоедър
  • уктуедар
  • уктуедър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-то-е-дър
непълен член ок-то-е-дъ-ра
пълен член ок-то-е-дъ-рът
мн.ч. ок-то-ед-ри
членувано ок-то-ед-ри-те
бройна форма ок-то-е-дъ-ра
звателна форма