ОКТАВА

Речник на българския език

окта̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. окта̀ви, ж. Спец.
1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина).
2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.

Грешни изписвания (3)

  • октавъ
  • уктава
  • уктавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-та-ва
членувано ок-та-ва-та
мн.ч. ок-та-ви
членувано ок-та-ви-те
звателна форма