ОКРАСТАВЯВАМ

Речник на българския език

окраставя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

окраставя̀ваш, несв. и окраставѐя, св. Ставам крастав.

Грешни изписвания (15)

  • окраставявъм
  • окрастъвявам
  • окрастъвявъм
  • окръставявам
  • окръставявъм
  • окръстъвявам
  • окръстъвявъм
  • украставявам
  • украставявъм
  • украстъвявам
  • украстъвявъм
  • укръставявам
  • укръставявъм
  • укръстъвявам
  • укръстъвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ок-рас-та-вя-вам ок-рас-та-вя-ва-ме
2 лице ок-рас-та-вя-ваш ок-рас-та-вя-ва-те
3 лице ок-рас-та-вя-ва ок-рас-та-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ок-рас-та-вя-вах ок-рас-та-вя-вах-ме
2 лице ок-рас-та-вя-ва ок-рас-та-вя-вах-те
3 лице ок-рас-та-вя-ва ок-рас-та-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ок-рас-та-вя-вах ок-рас-та-вя-вах-ме
2 лице ок-рас-та-вя-ва-ше ок-рас-та-вя-вах-те
3 лице ок-рас-та-вя-ва-ше ок-рас-та-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окраставявал съм окраставявала съм окраставявало съм окраставявали сме
2 лице окраставявал си окраставявала си окраставявало си окраставявали сте
3 лице окраставявал е окраставявала е окраставявало е окраставявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях окраставявал бях окраставявала бях окраставявало бяхме окраставявали
2 лице беше окраставявал беше окраставявала беше окраставявало бяхте окраставявали
3 лице беше окраставявал беше окраставявала беше окраставявало бяха окраставявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще окраставявам ще окраставяваме
2 лице ще окраставяваш ще окраставявате
3 лице ще окраставява ще окраставяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм окраставявал ще съм окраставявала ще съм окраставявало ще сме окраставявали
2 лице ще си окраставявал ще си окраставявала ще си окраставявало ще сте окраставявали
3 лице ще е окраставявал ще е окраставявала ще е окраставявало ще са окраставявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да окраставявам щяхме да окраставяваме
2 лице щеше да окраставяваш щяхте да окраставявате
3 лице щеше да окраставява щяха да окраставяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм окраставявал щях да съм окраставявала щях да съм окраставявало щяхме да сме окраставявали
2 лице щеше да си окраставявал щеше да си окраставявала щеше да си окраставявало щяхте да сте окраставявали
3 лице щеше да е окраставявал щеше да е окраставявала щеше да е окраставявало щяха да са окраставявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окраставявал съм окраставявала съм окраставявало съм окраставявали сме
2 лице окраставявал си окраставявала си окраставявало си окраставявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окраставявал съм окраставявала съм окраставявало съм окраставявали сме
2 лице окраставявал си окраставявала си окраставявало си окраставявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм окраставявал била съм окраставявала било съм окраставявало били сме окраставявали
2 лице бил си окраставявал била си окраставявала било си окраставявало били сте окраставявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да окраставявам щяла съм да окраставявам щяло съм да окраставявам щели сме да окраставяваме
2 лице щял си да окраставяваш щяла си да окраставяваш щяло си да окраставяваш щели сте да окраставявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм окраставявал щяла съм да съм окраставявала щяло съм да съм окраставявало щели сме да сме окраставявали
2 лице щял си да си окраставявал щяла си да си окраставявала щяло си да си окраставявало щели сте да сте окраставявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих окраставявал бих окраставявала бих окраставявало бихме окраставявали
2 лице би окраставявал би окраставявала би окраставявало бихте окраставявали
3 лице би окраставявал би окраставявала би окраставявало биха окраставявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ок-рас-та-вя-вай ок-рас-та-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ок-рас-та-вя-вал
непълен член ок-рас-та-вя-ва-лия
пълен член ок-рас-та-вя-ва-ли-ят
женски род ок-рас-та-вя-ва-ла
членувано ок-рас-та-вя-ва-ла-та
среден род ок-рас-та-вя-ва-ло
членувано ок-рас-та-вя-ва-ло-то
множествено число ок-рас-та-вя-ва-ли
членувано ок-рас-та-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ок-рас-та-вя-вал
женски род ок-рас-та-вя-ва-ла
среден род ок-рас-та-вя-ва-ло
множествено число ок-рас-та-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ок-рас-та-вя-ващ
непълен член ок-рас-та-вя-ва-щия
пълен член ок-рас-та-вя-ва-щи-ят
женски род ок-рас-та-вя-ва-ща
членувано ок-рас-та-вя-ва-ща-та
среден род ок-рас-та-вя-ва-що
членувано ок-рас-та-вя-ва-що-то
множествено число ок-рас-та-вя-ва-щи
членувано ок-рас-та-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ок-рас-та-вя-вай-ки