ОКОПЕН

Речник на българския език

око̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окопин
  • укопен
  • укопин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. око-пен
непълен член окоп-ния
пълен член окоп-ни-ят
ж. р. окоп-на
членувано окоп-на-та
ср. р. окоп-но
членувано окоп-но-то
мн. ч. окоп-ни
членувано окоп-ни-те