ОКОЛИЯ

Речник на българския език

око̀лия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. око̀лии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия.

Грешни изписвания (11)

  • околеа
  • околеъ
  • околея
  • околиа
  • околиъ
  • уколеа
  • уколеъ
  • уколея
  • уколиа
  • уколиъ
  • уколия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. око-лия
членувано око-ли-я-та
мн.ч. око-лии
членувано око-ли-и-те
звателна форма