ОКЛЮМВАНЕ

Речник на българския език

оклюмване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-люм-ва-не
членувано ок-люм-ва-не-то
мн.ч. ок-люм-ва-ния
членувано ок-люм-ва-ни-я-та