ОКЛЬОЩАВЯЛ

Речник на българския език

1. окльощавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окльощавял е производна форма на окльощавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окльощавял — мин. деят. св. прич. м. р.

окльощавял е производна форма на окльощавея (мин. деят. св. прич. м. р.).