ОКАЯН

Речник на българския език

1. ока̀ян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ока̀яна, ока̀яно, мн. ока̀яни, прил. Нещастен, злочест, беден. Окаян живот.
същ. ока̀яност, окаяността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • окаън
  • укаън
  • укаян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ока-ян
непълен член ока-я-ния
пълен член ока-я-ни-ят
ж. р. ока-я-на
членувано ока-я-на-та
ср. р. ока-я-но
членувано ока-я-но-то
мн. ч. ока-я-ни
членувано ока-я-ни-те

2. окаян — мин. страд. прич. м. р.

окаян е производна форма на окая (мин. страд. прич. м. р.).