ОКАМЕНЯ

Речник на българския език

1. окаменя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окаменя е производна форма на окаменея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. окаменя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окаменя е производна форма на окаменея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).