ОКА

Речник на българския език

ока̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. окѝ, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама.

Грешни изписвания (3)

  • окъ
  • ука
  • укъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока
членувано ока-та
мн.ч. оки
членувано оки-те
звателна форма —

Връзки