ОЗНАЧЕНИЕ

Речник на българския език

означѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. означѐния, ср. Знак, белег, указание. Върху всеки кашон има означение как да се съхранява.

Грешни изписвания (3)

  • ознъчение
  • узначение
  • узнъчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-на-че-ние
членувано оз-на-че-ни-е-то
мн.ч. оз-на-че-ния
членувано оз-на-че-ни-я-та