ОЖЕГ

Речник на българския език

о̀жег некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. о̀жези, (два) о̀жега, м. Диал. Желязна пръчка с обърнат край за разравяне на огън; ръжен.

Грешни изписвания (2)

  • ожек
  • ожик