ОДУХОТВОРЕНИЕ

Речник на българския език

одухотворение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оду-хот-во-ре-ние
членувано оду-хот-во-ре-ни-е-то
мн.ч. оду-хот-во-ре-ния
членувано оду-хот-во-ре-ни-я-та