ОДУХВАНЕ

Речник на българския език

одухване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • одуфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. одух-ва-не
членувано одух-ва-не-то
мн.ч. одух-ва-ния
членувано одух-ва-ни-я-та