ОДУМНИК

Речник на българския език

оду̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • одумнек
  • удумнек
  • удумник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. одум-ник
непълен член одум-ни-ка
пълен член одум-ни-кът
мн.ч. одум-ни-ци
членувано одум-ни-ци-те
бройна форма одум-ни-ци
звателна форма одум-ни-ко