ОГЪНЧЕ

Речник на българския език

о̀гънче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. о̀гън

Грешни изписвания (3)

  • оганче
  • оганчи
  • огънчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. огън-че
членувано огън-че-то
мн.ч. огън-че-та
членувано огън-че-та-та