ОГЪВАНЕ

Речник на българския език

огъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • огъвани
  • огъвъне
  • огъвъни
  • угъване
  • угъвани
  • угъвъне
  • угъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. огъ-ва-не
членувано огъ-ва-не-то
мн.ч. огъ-ва-ния
членувано огъ-ва-ни-я-та