ОГРУБЯ

Речник на българския език

1. огрубя̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

огрубѝш, мин. св. огрубѝх, мин. прич. огрубѝл, св.вж. [[огрубявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • огробйа
  • огробйъ
  • огрубйа
  • огрубйъ
  • угробйа
  • угробйъ
  • угрубйа
  • угрубйъ

2. огрубя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

огрубя е производна форма на огрубея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. огрубя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

огрубя е производна форма на огрубея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).