ОГРАНИЧЕНИЕ

Речник на българския език

ограничѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. ограничѐния, ср.
1. Ограничаване.
2. Правило, норма, които ограничават някакви действия.

Грешни изписвания (7)

  • огранечение
  • огрънечение
  • огръничение
  • угранечение
  • уграничение
  • угрънечение
  • угръничение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ра-ни-че-ние
членувано ог-ра-ни-че-ни-е-то
мн.ч. ог-ра-ни-че-ния
членувано ог-ра-ни-че-ни-я-та