1.
ограничѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
ограничѐна, ограничѐно, мн. ограничѐни, прил.
1. Който е с определени граници, с ограничения.
2. Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума.
3. Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек.
същ. ограничѐност, ограничеността̀, ж.
1. Който е с определени граници, с ограничения.
2. Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума.
3. Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек.
същ. ограничѐност, ограничеността̀, ж.
Синоними
- тесен, малък, незначителен, беден, стеснен, намален, смален, прибран
- едностранчив, едностранен, тесногръд, дребнав, затворен, еснафин, простак
- недоразвит, посредствен, невежа, бос, няма представа, вързан, свит, бездеен, срамежлив, стеснителен, несръчен, скован
- затруднен, притеснен
- недостатъчен, оскъден, нисък
- стиснат, свидлив
- нетолерантен, назадничав, консервативен, с предразсъдъци
- точен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, прецизен, верен, стриктен
Грешни изписвания (7)
- огранечен
- огрънечен
- огръничен
- угранечен
- уграничен
- угрънечен
- угръничен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ог-ра-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ог-ра-ни-че-ния | ||
| пълен член | ог-ра-ни-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ог-ра-ни-че-на | ||
| членувано | ог-ра-ни-че-на-та | ||
| ср. р. | ог-ра-ни-че-но | ||
| членувано | ог-ра-ни-че-но-то | ||
| мн. ч. | ог-ра-ни-че-ни | ||
| членувано | ог-ра-ни-че-ни-те | ||
2. ограничен — мин. страд. прич. м. р.
ограничен е производна форма на огранича (мин. страд. прич. м. р.).