ОГНЕН

Речник на българския език

1. о̀гнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

о̀гнена, о̀гнено, мн. о̀гнени, прил.
1. Който се състои от огън. Огнени езици.
2. В който гори огън. Огнена пещ.
3. Прен. Пламенен, буен, блестящ. Огнен поглед.
4. Който има цвят на огън. Огнени коси.

Грешни изписвания (1)

  • огнин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ог-нен
непълен член ог-не-ния
пълен член ог-не-ни-ят
ж. р. ог-не-на
членувано ог-не-на-та
ср. р. ог-не-но
членувано ог-не-но-то
мн. ч. ог-не-ни
членувано ог-не-ни-те

2. О̀гнен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Огнин