ОГЛУШАЛ

Речник на българския език

1. оглушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушал е производна форма на оглуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оглушал е производна форма на оглуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. оглушал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушал е производна форма на оглушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. оглушал — мин. деят. св. прич. м. р.

оглушал е производна форма на оглушея (мин. деят. св. прич. м. р.).