ОГЛУПЯЛ

Речник на българския език

1. оглупял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупял е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупял — мин. деят. св. прич. м. р.

оглупял е производна форма на оглупея (мин. деят. св. прич. м. р.).