огла̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. огла̀вници, (два) огла̀вника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му.
• Слагам оглавник (на някого). 1. — Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
2. Оженвам.
• Слагам оглавник (на някого). 1. — Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
2. Оженвам.
Грешни изписвания (3)
- оглавнек
- углавнек
- углавник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ог-лав-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ог-лав-ни-ка | |
| пълен член | ог-лав-ни-кът | |
| мн.ч. | ог-лав-ни-ци | |
| членувано | ог-лав-ни-ци-те | |
| бройна форма | ог-лав-ни-ка | |
| звателна форма | — | |