ОВЪГЛЕН

Речник на българския език

1. овъглѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оваглен
  • уваглен
  • увъглен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. овъг-лен
непълен член овъг-ле-ния
пълен член овъг-ле-ни-ят
ж. р. овъг-ле-на
членувано овъг-ле-на-та
ср. р. овъг-ле-но
членувано овъг-ле-но-то
мн. ч. овъг-ле-ни
членувано овъг-ле-ни-те

2. овъглен — мин. страд. прич. м. р.

овъглен е производна форма на овъгля (мин. страд. прич. м. р.).