ОВЧАРНИК

Речник на българския език

овча̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. овча̀рници, (два) овча̀рника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце.

Грешни изписвания (3)

  • овчарнек
  • увчарнек
  • увчарник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-чар-ник
непълен член ов-чар-ни-ка
пълен член ов-чар-ни-кът
мн.ч. ов-чар-ни-ци
членувано ов-чар-ни-ци-те
бройна форма ов-чар-ни-ка
звателна форма