ОВЕХТЯЛ

Речник на българския език

1. овехтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтял е производна форма на овехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овехтял — мин. деят. св. прич. м. р.

овехтял е производна форма на овехтея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. овехтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтял е производна форма на овехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. овехтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтял е производна форма на овехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. овехтял — мин. деят. св. прич. м. р.

овехтял е производна форма на овехтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. овехтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

овехтял е производна форма на овехтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).