ОВЕХТЯВАНЕ

Речник на българския език

овехтяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • овехтъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. овех-тя-ва-не
членувано овех-тя-ва-не-то
мн.ч. овех-тя-ва-ния
членувано овех-тя-ва-ни-я-та