ОВАЦИЯ

Речник на българския език

ова̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ова̀ции, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката.

Грешни изписвания (11)

  • овацеа
  • овацеъ
  • овацея
  • овациа
  • овациъ
  • увацеа
  • увацеъ
  • увацея
  • увациа
  • увациъ
  • увация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ова-ция
членувано ова-ци-я-та
мн.ч. ова-ции
членувано ова-ци-и-те
звателна форма