ОБЯВИТЕЛ

Речник на българския език

обявител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • объвител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обя-ви-тел
непълен член обя-ви-те-ля
пълен член обя-ви-те-лят
мн.ч. обя-ви-те-ли
членувано обя-ви-те-ли-те
бройна форма обя-ви-те-ли
звателна форма обя-ви-те-лю