ОБЪРКАН

Речник на българския език

1. объ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • объркън
  • убъркан
  • убъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обър-кан
непълен член обър-ка-ния
пълен член обър-ка-ни-ят
ж. р. обър-ка-на
членувано обър-ка-на-та
ср. р. обър-ка-но
членувано обър-ка-но-то
мн. ч. обър-ка-ни
членувано обър-ка-ни-те

2. объркан — мин. страд. прич. м. р.

объркан е производна форма на объркам (мин. страд. прич. м. р.).