ОБЪЛВАНЕ

Речник на българския език

обълване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. объл-ва-не
членувано объл-ва-не-то
мн.ч. объл-ва-ния
членувано объл-ва-ни-я-та