ОБШИВКА

Речник на българския език

обшѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обшѝвки, ж. Това, с което се обшива. Покривът е с дървена обшивка.

Грешни изписвания (7)

  • обшивкъ
  • обшифка
  • обшифкъ
  • убшивка
  • убшивкъ
  • убшифка
  • убшифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-шив-ка
членувано об-шив-ка-та
мн.ч. об-шив-ки
членувано об-шив-ки-те
звателна форма