ОБТЕГАЧ

Речник на българския език

обтега̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обтега̀чи, (два) обтега̀ча, м. Приспособление за обтягане, опъване на нещо. Обтегачът на шевната машина не работи.

Грешни изписвания (7)

  • обтигач
  • убтегач
  • убтигач
  • оптегач
  • оптигач
  • уптегач
  • уптигач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-те-гач
непълен член об-те-га-ча
пълен член об-те-га-чът
мн.ч. об-те-га-чи
членувано об-те-га-чи-те
бройна форма об-те-га-ча
звателна форма