обстоя̀телство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. обстоя̀телства, ср.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
Грешни изписвания (15)
- обстоятелству
- обстоятилство
- обстоятилству
- обстуятелство
- обстуятелству
- обстуятилство
- обстуятилству
- убстоятелство
- убстоятелству
- убстоятилство
- убстоятилству
- убстуятелство
- убстуятелству
- убстуятилство
- убстуятилству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-с-то-я-тел-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | об-с-то-я-тел-с-т-во-то | |
| мн.ч. | об-с-то-я-тел-с-т-ва | |
| членувано | об-с-то-я-тел-с-т-ва-та |