ОБРИЧА

Речник на българския език

1. обрича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обрича е производна форма на обричам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обрича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обрича е производна форма на обричам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обрича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обрича е производна форма на обричам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).