ОБРАТ

Речник на българския език

обра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обра̀ти, (два) обра̀та, м.
1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията.
2. Спец. Своеобразно съчетание на думи или на граматични форми; конструкция, словосъчетание. Неправилен обрат.

Грешни изписвания (1)

  • убрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-рат
непълен член об-ра-та
пълен член об-ра-тът
мн.ч. об-ра-ти
членувано об-ра-ти-те
бройна форма об-ра-та
звателна форма