ОБОРКА

Речник на българския език

обо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оборкъ
  • уборка
  • уборкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обор-ка
членувано обор-ка-та
мн.ч. обор-ки
членувано обор-ки-те
звателна форма