ОБОРЕН

Речник на българския език

1. оборен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обо-рен
непълен член обор-ния
пълен член обор-ни-ят
ж. р. обор-на
членувано обор-на-та
ср. р. обор-но
членувано обор-но-то
мн. ч. обор-ни
членувано обор-ни-те

2. оборен — мин. страд. прич. м. р.

оборен е производна форма на оборя (мин. страд. прич. м. р.).