ОБОЗ

Речник на българския език

обо̀з — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обо̀зи, (два) обо̀за, м. Група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската.
прил. обо̀зен, обо̀зна, обо̀зно, мн. обо̀зни.

Грешни изписвания (2)

  • обос
  • убос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обоз
непълен член обо-за
пълен член обо-зът
мн.ч. обо-зи
членувано обо-зи-те
бройна форма обо-за
звателна форма —

Връзки