ОБЛОГ

Речник на българския език

обло̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. обло̀зи, (два) обло̀га, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас.

Грешни изписвания (2)

  • облок
  • ублок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лог
непълен член об-ло-га
пълен член об-ло-гът
мн.ч. об-ло-зи
членувано об-ло-зи-те
бройна форма об-ло-га
звателна форма