ОБЛАЧЕ

Речник на българския език

о̀блаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. о̀блак

Грешни изписвания (3)

  • облачи
  • облъче
  • облъчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ла-че
членувано об-ла-че-то
мн.ч. об-ла-че-та
членувано об-ла-че-та-та